Деди Янки е една от регетон фигурите на светновно ниво, но не забравя корените си и с радост да отговаря на въпросите на феновете си, както направи и с феновете си от Univision InStudio.Ето и отговорите му:
Бертрудис: Кой е ключът, за да бъдеш номер едно?
DY: Ключът за да бъда номер едно е че работа здравата, подходът. Нуждаеш се от екип с твоите възгледи, но в същото време им трябва и пространство за да дадат своето мнение. Един колектив от много елементи. Трябва да се даде възможност за нови идеи, един подкрепя идеите на друг; мястото, до което искаш да достигнеш, се постига винаги с много оптимизъм и позитивно мислене.
Дейвид Сед: Кое е най-трудното нещо, което си правил, за да достигнеш до славата?
DY: Най-трудното, което съм правил за да постигна успехът, мисля, че е жертвата на страхотните моменти свързани с моите близки. Мисля, че всеки човек, който е в същата ситуация, като мен, може би, има определени моменти, които е трябвало да жертва за да постигне целите си.
Антонето: За кога е CD-то на Непобедимите?
DY: Дискът на Непобедимите е без определена дата до този момент. Просто с Дон Омар правим музика за това, което е на улицата. Ние сме популярни, световни изпълнители, но винаги служим на улицата, винаги сме свързани с нашите корени, с това което е движението ъндърграунд, с Hasta Abajo (remix), Desafio… всички песни, които ще продължаваме да правим на сто процента са за хората от улицата.
Миги: Как ти се стори филмът Talento de Barrio?
DY: Опитът от Talento de Barrio бе напълно нов за мен. Нещо, в което още се уча е актьорството. Примам го като лично предизвикателство, може би е едно от нещата, които в този момент, са ми като хоби, нещо което предизвиква голям интерес. Talento de Barrio ми отвори много повече врати, не само актьорство.
То е много по-лесно отколкото музиката. Оначало, когато започнах с музиката, се натъкнах на много бариери. А преминаването на бариерите в актьорството, бе толкова скоро, тъй като след Talento de Barrio, много хора ми се обадиха, за да участвам в американски и испански филми, така, че продължаваме да работим здраво.
Фансита: С кой изпълнител искаш да запишеш?
DY: Би ми харесало да работя с Juan Luis Guerra. Музиката му ми харесва много, винаги съм го казвал. От американските, всъщнот, с всеки, които иска да работи с мен, но прериоритетът ми са моите хора. Би ми харесало да запиша с Juan Luis Guerra, много ми харесва и музиката на Camila, изпълнители, които уважавам много и евентуално ще запишем. От моят жанр също, винаги ще работя с тях, ръка за ръка.
Идай: Какво мислиш за закона на Аризона?
DY: Първо, съм напълно срещу този закон. Не съм съгласен с това, което се случва и съм с моите емигранти на сто процента. САЩ е една страна, която е създадена с ръката на емигрантите и е невероятно, че след стотици години, не се признават усилията на емигрантите, не само испанците, а всички нации. Заслужават уважение и заслужават помощ.
Мами Янки: Някога мислил ли си да се откажеш от музиката?
DY: В един момент мислех, може би, в началото. Маргинализацията и предразсъдъците стояха в началото на движвението... Малко бяха хората, които вярваха, но всъщност нямаше избор, а когато видиш, че нямаш избор... Спортът вече не беше опция в живота ми и си казах: „нямам избор, трябва да го направя” и благодарение на тези моменти, ме накараха да уча, за да стана бизнесмен, защото нямах друг начин за помощ, и какъв по-добър начин от това. Направих цялата манифактура, дистрибуция на продуктите си и в крайна сметка училището ме превърна в бизнесмен.
Сол Деди: Как те промени славата?
DY: Честно, единственото, което славата промени е банковата ми сметка. Казвам, че Бог ме е благословил. Финансово, не е нещо, което мога да скрия, нито нещо, което ми е дадено даром. След преживени моменти в квартала, както и от много други, не съм имал коледни подаръци... след Gasolina станах милионер, невероятно е.
Така, че това беше една благословия, но всичко, което научих е, че нито беден, нито богат, парите не са прериоритет, прериоритета е щастието и безплатните неща от живота, които правят един човек щастлив, аз лично го изпробвах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар